Tv & Film

Shadow and Bone

За който ме познава знае, че фентъзи филмите и сериалите от онзи тип, в който хората се замерят с магии, пътуват в други вселени и се срещат с разни същества, ме вълнуват и изпълват с радост. По странно стечение на обстоятелствата като литературен жанр пък хич не ми понасят. Отдавам го на това, че фентъзи авторите някак смятат, че е ок да измъчват горкия читател с твърде дълги описания и оставят в мен усещането, че нищо не се случва, докато обрисуват с думи всяка чаша, чиния и разлята капка вино по покривката. Но за това ще говорим много, много повече, когато излезе сериалът по “Колелото на времето”.

С фанфари и гръмки кампании на 23-и Април излезе първият сезон на Shadow and Bone (Сянка и Кост), базиран на поредицата “Гриша” на Лий Бардуго. Още в началото си казвам, че книгите не съм чела. Единственото, което знам за тях е, че са три. Първата се казва “Сянка и Кост” – както сериала, втората е “Престол и щурм” (Siege and Storm), третата е “Падение и Подем” (Ruin and Rising). Помежду им има и други разкази.

От гледна точка на човек, който не е запознат с литературното произведение бих казала, че сериалът ми хареса. Изгледах го за един уикенд неусетно и останах с добро чувство след края на последния осми епизод. Лек и приятен е, красиво направен е и има доста яка концепция за магия и отраженията ѝ.

Супер очевидно беше за мен обаче, че хората, които са чели книгите ще бъдат разочаровани. Имаше прекалено много нелогични действия и информационни дупки, за да останеш с впечатление, че какъвто и да е оригинален материал е добре покрит.

Накратко, сериалът разказва историята за приятелството на Алина и Мал – две сирачета в страна наречена Равка, която е разделена по средата от “Долината на смъртната сянка”. И разбира се двете страни на тази сянка, населена с чудовища (наричат ги “волкра”) са във война, нищо, че преминаването от едната до другата страна е супер трудно и рисковано, защото защо не?!

Алина и Мал израстват заедно и като възрастни се присъединяват към армията – тя рисува карти, а той е търсач. Много бързо обаче става ясно, че Алина всъщност е “Гриша”. Което значи, че има вълшебни способности, за които не е подозирала, докато не се оказва в смъртна опасност. Именно тя е единствената надежда Сянката да бъде унищожена завинаги. И така изпращат Алина в дворец да се обучава как да бъде истинска Гриша, а Мал го сиктирдосват някъде да си страда и да търси начини да се срещнат отново и да бъдат заедно.

През това време обаче, вниманието на Алина е заето изцяло от Генерал Кириган – безстрашният предводител на армията отсам Сянката, за чиято храброст и жестокост се носят митове и легенди из цялата страна. Ако някой се е съмнявал, разбира се, че под маската на смел пълководец има раним и уязвим човек, с който тя прекарва много време. If you know what I mean. Доста Мал шанс (get it?).

Заедно с тази основна сюжетна линия се разглеждат и няколко второстепенни, които включват компания от клети мошеници, които тръгват на мисия да убият Алина, за да спечелят несметни богатства.

Другият второстепенен сюжет естествено разказва историята на една магьосница и войник, чиято мисия е да пленява и убива хора като нея. Разбира се в един момент трябва да обединят сили и да се справят с общи трудности. Така и не можах да разбера защо ни разказват това, освен, за да открехнат вратичка към сезон две. Но дори и така да е, според мен отделиха твърде много време на нещо ненужно. ИЛИ в книгата тези двамата имат много по-голяма роля, от това, ковто показаха на екрана.

Макар и израснала в Калифорния, авторката очевидно има руски корени, които доста са ѝ повлияли. Много от имената са руски, облеклата за взаимставни от руските традиционни носии, Равка има цар и царица, вероятно и се открива много от руската митология.

А сега, любомата ми част – да поговорим малко за каста.

В ролята на Алина влиза 25 годишната Джеси Лий Мей, която виждам за пръв път и честно казано не съм особено възхитена от това, което видях на екрана. Може и режисьорското виждане да е било такова, не знам. Актрисата е страшно симпатична и вярвам, че е много по-талантлива от това, което видяхме в сераиал. Интересно е, че в IMDb виждам, че ще участва в български проект, наречен “Кукери” и ще си партнира с Мария Бакалова, Юлиян Костов и Захари Бахаров. Няма абсолютно никаква информация за продукцията освен, че “Кукерите са защитниците срещу вампири и други свърхестествени същества” (Моля се да не направят някоя вампирска боза, защото темата има много потенциал.) При всички положения звучи любопитно и се надявам скоро да имаме повече информация.

Следващата спирка е Мал – Арчи Рено, който отново не мога да кажа, че ми е познат от някъде и също, както и при Джеси Мей Ли, не съм във възторг от играта му. Това е и причината да мисля, че режисьорското виждане просто не съвпада с моя вкус. Харесвам нови и непознати актьори и обожавам, че Нетфликс често дава поле за изява на непознати имена. Но няма как специално да си подбереш двамата ти главни актьори да са слаби (а и не вярвам, че са такива в действителност), за това си мисля, че по-скоро има някакво разминаване между това, което аз харесвам и замисъла на екипа. Съмнявам се да се трогнат от моето мнение.

И така, стилгаме до “The Darkling” – генерал Кириган. В ролята – Бен Барнс. Както казах в началото – magic stuff винаги ме правят щастлива и от дете обожавам Нарния (тук правилото за книгата има изключение, обoжавам всяка една част). Бен Барнс играе принц Каспиян в екранизацията на Нарния и за това винаги ще има моето обожание. Бен Барнс играе и Дориан Грей в екранизация на Портретът на Дориан Грей от 2009-a и понеже и това е произведение, което обичам ще има моето обожание завинаги. Бен Барнс играе още и Логан в Западен свят – една роля на анти-герой, с която се справя страхотно. Освен това свири на пиано и пее, както може да се разбере от инстаграм акаунта му. И познайте – с това винаги ще има моето обожание.

Моето виждане върху този актьор е, че е изключително подценен. Той е англичанин и играе в доста британски продукции, но смятам, че има потенциал да бъде много по-голяма звезда и някой спешно трябва да направи нещо по въпроса, да го изнесе в щатите и в следващите няколко години да го гледаме навсякъде. Честно, светът има нужда от по-малко Антъни Маки и много повече Бен Барнс (и не, въобще не е въпрос на раса, просто каквото и да пусна напоследък все с безизразното лице на Антъни Маки се срещам). Любов за Бен!

Създател на сериала е Ерик Хайзерер, който има богат опит като сценарист в заглавия като Bloodshot, Bird Box и Arrival. Именно заради тях съм и доста изненадана как може да са оставили толкова много очевидни дупки в сюжета. Едва ли е разчитал, че всеки зрител ще е чел книгите и ще може да попълни празнините сам. Или може би са някакви криворазбрани от мен вратични за идни сезони.

Между другото нашумелият Brave New World има подобен проблем, но някак са се справили по-добре със ситуацията. Там също има страшно много дупки, но те биха подразнили читателите, защото за зрителите не са толкова видими.

За финал

Знам, че този текст не звучи като препоръка, но ако си падате по леко фентъзи и не искате да се натоварвате през почивните дни определено мисля, че това сериалче ще ви хареса. Както казвах и в началото – много е леко и неангажиращо, а пък е красиво и занимателно.

Аз ще направя опит да прочета книгата, защото бих искала да съм подготвена да съм част от вбесената тълпа читатели при евентуален втори сезон. Не давам никакви обещания обаче, защото може и да ми дойде твърде тийнейджърко.

Със сигурност се надявам да има втори сезон, защото смятам, че историята и героите могат да претърпят страшно много развитие и да се получи чудесна история.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *