Beauty,  Life,  Uncategorized

Бъдещето на модата

публикувано за първи път в “ЖЕНАТА Е”, специално издание на списание Мениджър.

"Жената е" - специален проект на списание Мениджър

„Модата е история от плат“, казва Елинор Ламбърт и е абсолютно права. Модата е визуална презентация на политически, икономически, социални и ценностни промени в обществото. Влияе се от технологичните иновации, от промените в начина на живот, от новите политически течения.

Масовото навлизане на велосипеда променя корсетите, за да могат жените да се движат по-свободно. Първата световна война скъсява дължините на женските дрехи, текстилът става по-лек и се ражда култовият тренчкот. 20-те години идват с правото на глас на жените, с по-късите рокли и със захвърлянето на корсетите (благодарим, Коко Шанел!). Втората световна война премахва металните пластинки от дънките на Levi’s, за да се пести метал за военни цели, жените свободно носят панталони в много по-мъжествени кройки,  модата обслужва новата роля на жената като заместник на мъжа у дома. Последвалият мир има формата на пясъчен часовник – мосю Диор представя женствения силует и дамите, зажаднели за лукс и красота, го възприемат с ентусиазъм.

Photographed by Serge Balkin, Vogue, April 1947

60-те години са революция: появяват се противозачатъчните, а Мери Куонт създава минижупа – символ на сексуална освободеност и младост. Диана Врийланд, първият моден редактор в света, разказва за този период като деня, в който мъжете просто престанаха да носят шапки – преди задължителен аксесоар, а в онзи момент вече остаряла, консервативна идея. Хипи движението в края на 60-те и началото на 70-те променя текстилите, десените, музиката, изкуството и изобщо начина на мислене.
Във Великобритания рецесията през 70-те получава отговор в лицето на бунтарския британски пънк и глем рок – Вивиан Уестууд отваря магазина си през 1971 г. По време на администрацията на Рейгън през 80-те, ценностите в САЩ се изменят в посока материалното и финансовото; работническата класа забогатява и настъпва време на разточителство. В модата това се отразява с ярки цветове, много лак за коса, големи подплънки на раменете. Корпоративното облекло е унисекс, жените започват да носят и ниски обувки, за да се справят с натовареното всекидневие. Разбира се, следващата криза донася и моден обрат – Черният понеделник от 1987 г. срива пазарите, срива и увлечението по лукса, а на негово място се настаняват гръндж модата и минимализмът.
През 2008 г. кризата се отразява коренно противоположно на модните сцени във Великобритания и САЩ – Обединеното кралство залага на ярки цветове и лукс, а в САЩ демонстрацията на богатство е проява на лош вкус, който налага нов масов тренд – изчистени, минималистични форми.
2020 г. очаквано се отрази и на модния подиум, като го извади тотално от играта. Модните брандове започнаха не просто да измислят нови начини да презентират дрехите си, но и да преосмислят послания, линии и концепции, градени с години. Новата динамика на всекидневието, здравните, политическите и икономическите сътресения несъмнено ще се отразят на начина, по който се гледа на дрехите и на тяхната форма, функция и предназначение

Пандемично облекло

Облекло и аксесоари, които предпазват от вируси всъщност не е нова идея. През 1918г. в разгара на пандемията от испански грип, се появяват воали за лице, които служат като „маска“ на потребителките си. За да бъдат съвсем моден аксесоар, воалите са в същия цвят като шапката на дамата, която ги носи. Те представляват нежна мрежа, с част от шифон, придавайки загадъчен вид на лицето.

Още през март 2020г. съчетанието между маска и облекло залегна в избора на моден ансамбъл. По време на Парижката седмица на модата, Marinne Serre показа цяла колекция дрехи в ансамбъл с маски;

Elexia Beachwear се насочиха към т.нар. „trikini” – съчетание на бански костюм с маска; Room Shop Vintage – представиха аксесоари за коса и маска в тон. По всичко личи, че тази тенденция ще се задържи още известно време.

Облекло за вкъщи

Не е неочаквано, че дрехите за вкъщи в условията на пандемия са отново тренд. Същото се случва през есента на 1918г. – бележи се сериозен ръст на продажбите на одеяла, топли дрехи и зимно бельо; костюмите и изобщо конфекцията бележат спад, което не е неочаквано, предвид, че хората спират да излизат, за да се предпазят от грипа.

В наши дни ситуацията е подобна с една основна разлика – ние сме вкъщи на работа и при наличието на стотици видеоконферентни разговори, не можем да си позволим съвсем да сме по пижами. Според проведено изследване от Netfluential, по поръчка на PayPal, през август 2020г. има 27% ръст на продажбите на облекло „от кръста нагоре“, сериозен ръст и при продажбата на бижута, за сметка на 30% спад при панталони и поли. Дизайнерите добре разбират новата реалност, в която живеем: във виртуалното си ревю по време на миланската седмица на модата, Prada показаха облекла с много повече акцент в горната част на дрехата, с лого на деколтето, големи палта, които приличат на одеяло, загърнало раменете. Миуча Прада казва, че „модата е реакция на реалността“ и по време на изолацията тя осъзнава колко е важна технологията за нас, колко сме зависими от нея и как, в известен смисъл, тя е наше продължение.

Prada SS 2021

„Дизайнерите мислят за това как прекарваме ежедневието си. Затова сега виждате лога на места, на които не сте ги виждали преди“ казва експерта по текстил Лин Колман.

С всички тези съображение, не е чудно, че има марки, които базираха рекламната си кампания изцяло на мода „от кръста нагоре“. Henri Vezina направи фурор с кампанията си „Работа от вкъщи“.

В интерес на истината, първите, които излизат с подобна концепция, са Prisma – верига финландски хипермаркети, които още през юни, с помощта на TBWA\Helsinki осъществяват кампанията Telcollection, която стъпва на абсолютно същата концепция – облекло за онлайн стрийминг срещи. Вероятно причината кампанията на Henri Vezina да добие повече популярност се корени в това, че марката е известен бранд за мъжка мода, насочен към бизнесмени и тези рекламни визии будят повече интерес у потребителите.

Виртуална мода

Ако вземем тенденцията за живот онлайн и я изведем до крайност, ще получим това, което правят The Fabricant – виртуална модна къща в Амстердам. The Fabricant описват себе си като „дигитална модна къща, водеща модната индустрия към новия сектор на изцяло дигитално облекло“. В момента, модната къща се радва на изключителна популярност, тъй като обхваща все по-силното желание за бягство от рутината на изолационния живот, както и все по-голямото осъзнаване за модата като един от най-големите замърсители на природата.

The Fabricant създават изцяло дигитално облекло, което може да бъде използвано или изтъргувано във виртуалната реалност. Дрехите се създават с 3D софтуер с прецизност към детайла, така че текстурите да падат и да се движат като абсолютно реални. „Аватарите“ на клиентите могат да ги носят в социалните мрежи, в игри и виртуални светове. Първоначално дрехите на The Fabricant се създават само по поръчка, но от април стартира платформата Leela, която позволява на потребителите да свалят дрехи от готова „дигитална конфенция“. Потребителите не само могат да носят „дигиталните дрехи“, те могат да ги променят спрямо собственото си възприятие и вкус.

The Fabricant вярват, че в близкото бъдеще границите между физическия свят и виртуалния ще бъдат съвсем размити и реално няма да има никакво значение. Самите те забелязват, че потребителите от Поколението Z нямат никакви трудности или изпитват предразсъдъци към виртуалната мода; за тях тя е естествена. Дигиталните идентичности на всеки са поне няколко различни – Instagram профилът не е същия, като този в LinkedIn; дигиталният „аз“ във Фейсбук, не е този, който е в Туитър. Всяка дигитална идентичност изисква различен дрескод.

Рокля на The Fabricant е продадена на търг за 9500$

Накрая технологията ще направи физическия свят и дигиталния неразличими – „ако виртуалният свят изглежда, държи се и се усеща като реалния, как знаем, че е виртуален?“

Говорейки за дигитални дрехи, не е далече и мисълта за дигитални модели. The Diigitals са сетили за това още през 2017г. Тогава се появява техния първи 3D модел – Shidu и предизвиква невероятен фурор. Моделите на The Diigitals се появяват в колаборации с Ferragamo, Louboutin, Balmain и други.

https://www.thediigitals.com/shudu

Устойчива мода

Тенденцията за мода с повече мисъл за околната среда и бъдещето не е нова, но COVID-19 катализира развитието ѝ в няколко направления.

През май тази година, група от независими дизайнери представят проект за „Пренаписване на модата“. Проблемът, който очертават е, че общоприетият график на модата не отговаря на дигиталната ера, в която живеем. Към момента, колекциите на дизайнерите се представят 6 месеца преди да стигнат в магазините. В миналото, когато основно тези колекции са се комуникирали в печатни издания, това е позволявало контрол върху видимостта и комуникацията на новите колекции. Сега колекциите се показват онлайн, споделят се в социалните мрежи и по този начин осигуряват огромно предимство на т.нар. „бърза мода“, която да се „вдъхнови“ от дизайнерските идеи и да ги пресъздаде много по-бързо, отколкото оригиналите биха могли да стигнат до потребителя.

Освен това, пристигането на модните колекции в магазините понякога е твърде рано и когато достигнем до периода на разпродажбите – колекциите вече са твърде остарели. Това довежда до още повече отстъпки и промоции, предварителни разпродажби, което пък възпитава крайния клиент в това да не купува неща на реалната им цена, а да пазарува само в големи количества и на промоции.

Забавянето на „бързата мода“ довежда до промяна във възприятията на потребителя какво означава „мода“ и намалява желанието да бъдеш облечен спрямо най-новите тенденции.

По-бавният достъп до дрехи също така дава и възможност на потребителите да си задават въпроса „наистина ли имам нужда от това?“, което носи като резултат по-малко покупки, но на по-качествени стоки.

Третият основен проблем е в представянията на колекции – огромно количество време и пари (200 000$ – 1 000 000$) за модно ревю, на което присъстват журналисти, редактори, купувачи и известни личности, долитащи от целия свят и допринасящи неимоверно за карбоновите емисии. Един дизайнер би могъл да има и 8 ревюта на година. Пандемията тази година като цяло сама се справи с този проблем и все повече дизайнери се обърнаха към дигиталното представяне на колекциите си.

Едно от по-радикалните предложения в „Проекта за пренаписване на модата“ е сливането на мъжките и женските седмици на модата. Освен, че това допринася за по-малко пътувания, този подход отговаря на все по-популярната тенденция за унисекс дизайн и т.нар. gender fluid дизайн, при който стандартните типове облекла за двата пола не са разделени по пол. Поколението Z скоро ще достигне до 40% от глобалните консуматори, а това е поколението, което е силно заинтересувано от половите (не)различия. Стилът на Billie Eilish става все по-популярен с „торбестите“ си дрехи, които нямат пол. Унисекс тенденция, която се отразява и в последната колекция на Balenciaga, а магазини като Zalando построяват цялата си комуникационна кампания върху отричането на стереотипите в модата.

Все повече дизайнери и изобщо – създатели на материи се опитват да открият устойчивите начини за производство, с които минимизират щетите в околната среда. Levi’s, един от най-големите производители на деним в света, разработват хибридни сортове памук, който расте в конкретен цвят. Чрез смесването му с обикновения памук, те ще постигат различни цветови нюанси и ще могат да минимизират боядисването на дънковия плат, за което иначе се употребяват хиляди литри вода.

Предизвикателството към производителите на дрехи е не само в дизайна на дрехите, но и във всеки материал, използван за тях – откъде идва, как се е отглеждал, как е боядисан, ще издържи ли във времето, рециклира ли се. Всъщност рециклируемостта на дрехите става все по-наболял проблем, тъй като много производители примесват рециклирания полиестер с памук, за да създадат нова дреха. На пръв поглед за потребителят звучи добре, че купува нещо от рециклиран полиестер, за да попречи на този полиестер да остане като замърсител в природата, но всъщност, поради комбинацията му с памук, тази дреха повече не може да се рециклира.

Пиа Интерланди е преподавател в Кралския Технологичен институт в Мелбърн и със своите студенти често обръщат внимание именно на начина, по който е отгледана културата за съответния текстил, как и къде е ушита една дреха, кой я е ушил и какво ще се случи с дрехата, след като престане да се носи. Мислейки върху този проблем тя създава съвсем нова категория бизнес – погребални дрехи, които напълно се разграждат и не оставят следа в природата.

По всичко личи, че устойчивост ще е ключовата дума за модните марки по време на и след пандемията. Качество пред количество, практичност пред суета. Когато нуждата от изолация приключи, светът ще е готов да отпразнува отново придобитата си свобода цветно, помпозно, смело и ексцентрично. Може би това, през което минаваме, ще донесе и начин на възприятие към света, който ще постави здравето, свободата и околната среда на по-предно място от имиджа. Дрехи, които се носят по-лесно, издържат повече, направени от материи, които се разграждат в природата и за които не се употребяват хиляди литри вода и други природни ресурси. Изгледите за икономическа криза ще ни принудят да влагаме средствата си в по-важни неща, което ще накара хората да проявяват творчество с дрехите си и начините, по които ще се носят. Възможно е завръщането на шивачите в ежедневието; ще се повиши търсенето на дрехи, направени да издържат, не дрехи, направени за носене за малко. Модата ще се превърне отново в изразяване на индивидуалност, а не в бързо масово производство.


One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *