Machine Gun Kelly

Лято е. И е жега. Слънцето напича безмилостно намазания с восък мрамор. И въпреки нечовешката температура във въздуха се носи звънтящ смях, музика и тук там, някой изключително интимен поздрав, адресиран към нечия майка. Случайни (и значително по-възрастни) минувачи хвърлят по един поглед, клатят глава, стискат юмрук в джоба и с изражение на лицето описващ фразата: “Ако това е бъдещето на държавата, горко ни.” подминават сцената с бърза крачка. Нищо. Те не разбират. Не знаят как да се забавляват и как да се наслаждават на момента. Тук се събират забавните и готини хора. Тук е мястото да бъдеш себе си, сега, на момента. И ти си тук. Облечен с прекалено широки дънки, черна тениска с два размера по-голяма отколкото е нужно и огромни кецове, сякаш взети назаем от брат ти, който е пред теб с поне десет години. Странна верига виси на люлка от колана и почти докосва коляното ти, но ти знаеш че това изглежда страхотно и напълно си заслужава синините по краката. Седнал си на износен скейт и водиш задълбочена дискусия за това колко е сложен живота и как никой не те разбира, как ти е писнало от учителката по математика и как нямаш търпение за рождения ден на готината Алекс от другия клас. Обясняваш разпалено как тоя път ще я поканиш на среща и събеседниците ти кимат одобрително, но и ти и те знаят, че по-скоро ще спечелиш локалния турнир по Counter Strike в компютърната зала отколкото да направиш нещо такова. И някак на никой не му пука за това. За момент успяваш да се откъснеш от разговора и оле – вече е тъмно. Допиваш последната чаша от галона бира, който някой е купил с общите пари и молиш за любимата си песен на Sum41, за да можеш да си тръгнеш спокоен. Все пак трябва да се прибираш, иначе родителите ти най-вероятно пак ще те оставят без джобни. Последните звуци на песента затихват и ти леко нервно почваш да крачиш към къщи. И въпреки всички разговори колко ти е тежко, крачките ти са бодри и пълни с позитивна енергия. И си щастлив и безгрижен. Въпреки лошия поглед и сериозна физиономия – те са за изглеждаш badass. Не знаеш коя година е. А и не те интересува – времето е без значение. Важното е тук и сега и клатейки замислено глава си пееш тихо: “… So am I still waiting …”.

Предполагам, ако си имал социален живот в тийнейджърските си години си имал точно този период. Период изпълнен с музиката на Sum41, Blink-182, Paramore, Green Day, Avril Lavigne и всякакви производни. Или поне така беше в моето градче. Ако при теб ситуацията е била друга – съжалявам, изпуснал си. Но пък – важното е да сме живи и здрави. Така че слагай колана и да тръгваме назад към доброто старо музикално минало. Някак си тази музика се е превърнала в тема на целия този период и в характерните си барабани и китари е запечатала едно специфично безгрижие, мислене и свобода. И всеки път който чуеш някой от златните хитове се пренасяш на онзи намазан с восък мрамор, нечовешка жега и държиш скейт и евтина бира в ръка. Дори само за момент. 

Сега, знам че най-вероятно се чудиш защо ти обяснявам всичките тези неща? Все пак уж трябва да пиша за музика, а не просто да те хвана и да ти натрия цялата носталгия на света в лицето и да те оставя blue-balled. Добре, добре – малко търпение. Защото ще говорим (Или четем? Все още се бъркам.) за Machine Gun Kelly и последния му албум, та трябваше да си припомним този период от живота ни. Не, не американския гангстер от 1895 г., говорим за рапъра от Кливланд, който явно гордо носи същия творчески псевдоним. Същия, който познаваме от хитове като Chip Off the Block и други. Същия, който стана доста известен, след леката “заигравка” с Еминем, която роди два доста приятни diss track-a на име Rap Devil (MGK) и Killshot (Еминем), завършила с общоприета категорична победа на втория. И все пак, какво общо може да има един рапър с цялата поп-пънк идилия, за която говорихме досега. Ами, след цялата устна престрелка естествено се появиха хора, пишейки шеговити коментари предлагащи на MGK да се откаже от рапирането и да започне да мисли в друга творческа насока. Естествено никой не очакваше нещо подобно, но интернет хората обичаме да злорадстваме, нали?

Затова и всички повдигнахме значително вежди, чувайки за пръв път третия сингъл от албума Hotel Diablo на име I Think I’m Okay. Очаквайки поредния доста приятен рап трак с модерен инструментал, доволно количество бас и лавина от добре замислени рими, леко шокирани станахме свидетели на едно изключително парче в което освен MGK блестят YUNGBLUD и Травис Баркър. Йеп, същия – барабаниста на Blink-182. Въпросното музикално творение е изключително автентично замислен поп-пънк, който веднага те кара да станеш и да потърсиш скейта си. Или да провериш кога беше рождения ден на Алекс от другия клас. И някак си докато се занимаваш с подобни глупости минават кратките почти три минути изпълнени с изключителните барабани на Тавис, който свири така, както не би трябвало да бъде възможно за човек притежаващ само две ръце и два крака, приятния, макар и сравнително прост ритъм от китарата на MGK и невероятните вокали и хармонии на същия и YUNGBLUD. И осъзнаваш, че си идиот, защото нямаш скейт от поне 10 години и не си виждал Алекс от може би поне също толкова. Седиш шокиран на дивана и се чудиш, какво по дяволите се случва. И как? Проверяваш и няма грешка – това момче с китарата и татуировките е същия рапър, който слуша преди година нахъсано да реди рими срещу Еминем.

И така все още възстановявайки се от приятната изненада на I Think I’m Okay и чудейки се дали това е еднократен експеримент на момчето от Кливланд или това е нова насока в творческите му напъни се случи май 2020 в който получихме Bloody Valentine. Някак си MGK беше новото нещо в рок сцената, за което всички говореха. Някак си той беше глътката свеж въздух с мирис на евтина бира, добри приятели, скейт, малки проблеми и големи мечти, от които имахме нужда и чакахме по време на и без това странната година. И безспорните нови хитове бяха потвърждението, което се търсеше под дърво и камък. Ами, явно след спречкването с Еминем, Machine Gun Kelly наистина е решил да смени стила и да навлезе в света на поп-пънка. И то ударно с два изключително носталгични хита, карайки милениали да клатят глава в ритъм и да гледат замислено в пространството. Обикновено, характерната дума описваща новото творчество за изпълнители, започнали толкова фундаментална промяна на стилове толкова навътре в кариерата си често е “посредственост”. Изненадващо това не е случая и след няколко изключително невероятни сингъла, лайв изпълнения, кавъри и най-накрая албум можем да кажем съвсем спокойно: колкото и добре да звучи Еминем, казвайки “…(I) had to give you a career to destroy it …” се оказва, че нещата не стоят точно така. Да, може би Killshot започна възход в кариерата на MGK, но що се отнася до добра музика, не мисля че скоро някой ще унищожи креативността на това момче. Албумът Tickets to My Downfall (Иронично име, нали?) го заявява достатъчно ясно и не ни дава право за повече съмнения. Просто независимо от обстоятелствата, талантът винаги намира начин.

И така тази година ни донесе много смесени чувства, изживявания, трудни моменти и неща, които най-вероятно някой ден ще разказваме с усмивка на малки деца слушащи ни с отворена уста и невярващи очи. Навярно в момента не всичко е розово и имаме собствените си проблеми, които не ни дават да заспим. Вместо да се впускам в тежки мисли обаче, аз смятам да пусна Tickets to My Downfall, да си обуя кецовете, да метна скейта на рамо и да отида да позвъня на входната врата на Алекс. Защо не дойдеш с мен?

Here are some Tickets

  1. Machine Gun Kelly, YUNGBLUD, Travis Barker – I Think I’m Okay
  2. Machine Gun Kelly, Halsey – Forget Me Too
  3. Machine Gun Kelly – Bloody Valentine

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.