Pomplamoose

Петък е. Края на работната седмица. Стрелките на часовника бавно се влачат към заветното шест, бележещо началото на това магично време-пространство наречено уикенд. Скука. Перфектното време за глупави идеи, които никога няма да реализирам, наслаждаване на нова музика, мечтаейки за почивка и топли завивки и закуска в леглото, симулиране на работа и всички тези малки неща характерни за Петъчен следобед. В един такъв изключително обикновен ден, след няколко изключително случайни разговора с колеги, целящи да разсеят скуката и разменяне на изключително произволни (току-що чути) парчета се зарежда Идеята. Идеята да правя това, което всеки истински горд българин е отгледан да върши и в което ден след ден намира своето призвание и смисъл в живота: Да говоря (е добре – пиша) за нещата, които нито са ми работа, нито съм учил, нито разбирам. Естествено, че е страхотна идея. Огледайте се и ще разберете, че всичко около нас се случва така. Нека сме в крак с модата. Темата на задълбочените ни анализи ще бъде музиката и всякакви музикално-подобни напъни, средствата – нелепи метафори, четимостта – максимално достъпна, а авторът – програмист с прекалено много свободно време. И след като заложих очаквания, направих кафе и седнах удобно на дивана (освен това увода стана прекалено дълъг) не ми остава друго освен да се впуснем в първата ни музико-седянка.

И така – в днешни дни музиката е като огромен океан и както знаем, за съжаление – океана е пълен с боклук, пластмаса и всякакви гадости (mumble rappers I am looking at you). И в двата случая, отговорността хубавото да просъществува е малко или много в наши ръце. Подкрепата на артисти, които правят нещо качествено и истинско е еквивалента на zero waste lifestyle за музикалната сцена. Днес ще насочим поглед към Pomplamoose и творчеството им, в тяхното качество на представител на тези все още чисти и неопетнени зони от океана. Най-доброто описание на философията на работата им за мен винаги е било: “От хора, които обожават музика, за хора, които обичат музика”. Още от първо прослушване на което и да е от парчетата на Pomplamoose се усеща онова специфично усещане на късна вечер, репетиционна, доволни усмивки, опиянение от ритъм и забрава за време и целия заобикалящ свят. Чисто и просто хората го могат, знаят че го могат и се наслаждават с всички сетива на резултата на неуспорния си талант. Перфектния микс на всяко едно от техните произведения оформя музикалната картинка и подчертава силните страни на парчетата оставяйки ни просто да слушаме с усмивката на дете, току-що получило подаръци за рождения си ден и да клатим глава в ритъм. Характерното звучене на групата се оформя доста лесно и е изключително разпознаваемо след слушането на няколко парчета, но ако в други случаи е лесно да се спомене, коя е силната страна, привличаща вниманието на слушателя – то при Pomplamoose това е доста трудничко. Простият факт е, че всичко е на едно изключително консистентно ниво и въпреки, че няма изпъкващи елементи, хармонията в групата някак си привлича вниманието и те кара да смениш таб-а и да погледнеш какво по дяволите слушаш, защото е доста приятно. Кадифените вокали на Натали глезят ушите като топъл шоколад в студено есенно утро, носейки в себе си изключително характерна лекота и лека мързеливост, подкрепени от невероятен клавирен ритъм и изключителен фънки бас, който просто те вкарва в настроението на песента и не пуска до края. Резултатът е прекрасен звук, изключително подходящ за лошо дъждовно време, прекарани с ароматен чай, любимия топъл суичър, поглед вперен в далечината и неангажиращи мисли за живота и позитивното взиране в миналото. С творчеството си датиращо от малко над 10 години състоящо се от изненадващо добри mashups от песни, които нямат право да звучат толкова добре заедно (сериозно – кой би очаквал микс от Old Town Road на Lil Nas X & Billy Ray Cyrus и Pony на Ginuwine да не звучи ужасно), кавъри и авторски парчета Pomplamoose са музикалния еквивалент на слънчогледови семки в парка. А именно – винаги се започва с наивното: слушам само ей тази, защото е супер готина. Изведнъж е тъмно и са минали няколко албумо-часа. А глупавата усмивка, която обикновено виждаме по филмите изписана на лицето на някой си влюбен пубер не е слизала от твоето. И си фен. Или фенка. Повярвай ми, говоря от опит – пишейки в момента съм на четвърти техен албум и нямам намерение да прекъсвам серията в близките няколко часа. И за да е завършен музикалният разговор, разбира се ни липсва само едно нещо. И то е – малко добре подбрани парчета, за да може да имаме отправна точка от която да започнем гмуркането в творчеството на Pomplamoose. В никакъв случай не твърдя, че това са върха на постиженията на групата, но бих дал моя личен топ 3 (след статията), като напълно очаквам фразата “Тоя нищо не разбира, <Песен Х> е много по-добра”. Все пак сме разбирачи. Но ако съм те накарал, да се докоснеш до нещо ново, което дори и малко ти е допаднало, то всичкото това писане си е заслужавало. Ако ли не? Миии – важното е да сме живи и здрави!

1. Pomplamoose – Jamiroquai Bee Gees Mashup

2. Pomplamoose – Harder, Better, Faster, Stronger [Daft Punk cover]

3. Pomplamoose – Old Town Road Pony Mashup

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.